БАН разказва за българската традиция за закичване с мартеница

0

Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета, разказва в прессъобщение БАН.

Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или червей – значи ще се множат телетата. В някои региони възрастните хора хвърляли мартениците в реката „за да изтекат всички злини по водата”.

Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна участие в подготовката на кандидатурата взе проф. д-р Албена Георгиева, експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

автор: Национална комисия за опазване на нематериалното културно наследство, Министерство на културата

Източник nauka.offnews.bg

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.